Маратоните - една истински японска културна амалгама

Или иначе казано - „За какво говоря, когато говоря за бягането”

Д-р Елеонора Колева

 

 

 

Феновете на Харуки Мураками веднага ще разпознаят заглавието на една от неговите книги, преведена и у нас. И наистина, когато говорим за бягането в Япония – никога не говорим само за бягане. В страната на изгряващото слънце това е много повече от спорт. Бягането там е уникален културен феномен, отразяващ цялата народопсихология, съчетаващ в себе си ценностите на обществото, но и на общността, пословичното японско търпение и издръжливост особено проявено след Втората световна война, култа към природата и вкусната храна, минералните извори, гостоприемството, доброволческия дух и много, много други неща. Учудващо, нали? Не сте се замисляли, че това всичко може да се побере в концепцията за бягането и маратоните. На японски думата за маратон е чуждица – マラソン　－”марасон” , но типично по японски японците преобразяват цялата идея през своята собствена културна призма.
         Винаги когато съм с туристи из Япония не пропускам да им покажа хора в градовете, които независимо кое време на деня е или какво е времето, независимо на каква възраст, тичат. Всъщност те са толкова много, че дори няма нужда да се показват специално. Правят впечатление на всички.
Над 2000 маратона ежегодно се провеждат из Япония. Почти всяко кътче си има маратон, в който местни и гости, елитни атлети или просто любители стават едно цяло, обединени от дух на другарство, подкрепа, издръжливост, местни традиции и вкусотии. Можете ли да си представяте, че ежегодно едно малко градче с минерални извори с 8000 жители привлича по 1500 участници в маратона си?

Историята на бягането и маратоните в Япония

В островната страна не само професионалните атлети са запленени от чара на бягането – това е голяма страст на цялата нация. Тази популярност набира скорост след Втората световна война, когато бягането, особено на дълги разстояния, става символ на търпението и издръжливостта на нацията. Първите Олимпийски игри в Азия се провеждат в Токио през 1964 г. – само 9 години след опустошенията на войната.
Макар че днес Япония държи третото място в маратоните след Кения и Етиопия, до преди няколко десетилетия беше на първите места. Има златни медалистки от Сидни 2000 и Атина 2004. Първият маратон в Япония е организиран от вестник „Майничи” между градовете Кобе и Осака (1909 г.), а първият японски елитен маратонец е изпратен през 1912 г. за олимпиадата в Стокхолм. Големите имена, които остават със златни букви в световната история на маратоните и които през годините след войната поставят световни рекорди, са Тору Терасава (през 1963 г. за време 2 ч. и 16 мин.), Тошихико Секо (в центъра на Токио има кръгова писта 1325 м на негово име), братята Со – Такеши и Шигеру (2 часа и 9 мин за пълния 42, 195 км), Мидзуки Ногучи и др.

Там, в сърцето на Токио – най-известните 5 км в света

Това са най-иконичните 5 км в света на маратоните – точно 5 км е кръгът около Императорския дворец (до 1868 г. замък на шогуните от рода Токугава). Там, където се провежда и един от маратоните на Големия шлем – Токийския маратон. По-важното обаче е че там в сърцето на Токио всеки ден бягат около 4000 човека, в неделния ден, когато е затворено за движение – дори стигат до 10000. Дори самият император, поне докато е бил коронован принц, често е виждан да тича с останалите хора. Няма светофари, бягаш през различен наклон, всички само в една посока, минаваш през гледки на спиращи дъха цъфнали вишни, сградата на Парламента и др. И понеже това е и бизнес сърцето на града, типично по японски има станции, в които можеш да наемеш всичко необходимо, да бягаш, да се изкъпеш и да отидеш на работа. Ние с моето семейство също направихме тези емблематични 5 км миналата година, когато бяхме в Токио.

ЕКИДЕН – в Япония и у нас

Най-голямата емблема на културата на бягане в Япония – ЕКИДЕН МАРАТОНИТЕ. 42,195 км, но отборно, щафетно. Думата Екиден означава – „от станция (гара еки) на станция”. И представете си, щафетата не е палка,а тасуки – лента през рамото. Защо ли – защото, както казахме, японците всичко преобръщат през своята култура. Лентата е отговорност към общността, към отбора, към групата, защото е напоена с потта на останалите.

Първият екиден маратон се провежда през 1917 г. между старата столица Киото и новата Токио, където по историческия път е имало станции еки с пропускателен режим.　
Екиден маратоните са много популярни особено по Нова година, а най-емблематичният е Хаконе Екиден Маратон с 217 км. Участниците са предимно студенти, а състезанието се излъчва пряко и събира милиони пред екраните. Университетите и компаниите имат свои отбори, които тренират усилено и биват подкрепяни.
Японците не само обичат да бягат и да участват в маратони, но обичат и да гледат и да подкрепят. Защото знаят колко много подготовка, усилия, упоритост и издръжливост се изисква.

И разбира се, вишната на тортата  - Токийския маратон

         Токийският маратон се провежда през пролетта и е един от 7 те най-големи маратони в света – в сърцето на Токио. Като всеки голям маратон участниците трябва да имат участия и постижения, както и се тегли лотария.
Ако не успеете все пак да се класирате за него, ви остават още около 1999 маратона в Япония, и Екиден Маратона в София, който се провежда от 2015 година насам в рамките на Дните на японската култура със съдействието на Посолство на Япония в България.
Ако ли пък не, надявам се тази статия поне да ви е запалила да излезете в дните на маратоните и да подкрепяте участниците.
Тази година моето момче ще бяга пълен маратон в Истанбул – единственият, който преминава по моста над Босфора– единственият, който тръгва от Азия и финишира в Европа. Няколко години участва в маратоните в Бургас и София на 10 и 21 км. А тази година на София Wizz Air бяга с кауза – с деца с увреждания, за да могат и те да се насладят на емоцията от бягането. Ивайло беше един от доброволците (възпитавам японския дух в него J), а нашата приятелка Мивако – типично по японски беше приготвила оригами за децата и нарисува и картинка, на която пише „Ганбаре, Иво!” – Давай, Иво! - така, както викат всички японци, за да подкрепят участниците!

А още по-хубаво – да се запишете на екскурзия с мен и Равел Травел в Япония и да пробягаме заедно най-иконичните 5 км в сърцето на Токио.
Традиционно в края на статията и книга за летния списък:
„За какво говоря, когато говоря за бягането”, Харуки Мураками, прев. Албена Тодорова.
Можете да погледнете още една – не японска, но голяма класика:
„Самотният бегач на дълго разстояние”, Алън Силитоу.

Ако искате да сте в японско спортно облекло – две са марките за бягане - Assics и Mizuno

*Снимките са от личен архив, тези от София Екиден 2025 се публикуват с любезното съдействие на Посолство на Япония в България. Ще видите и японка, която подкрепя участниците със знаменца на Софийския маратон 2025 – снимка: Krisok Photography